Кафявата мечка е едно от най-едрите горски животни, а също

 Кафявата мечка е едно от най-едрите горски животни, а също по този начин и един от най-едрите и рискови хищници, които водят най-вече наземен метод на живот. Тя може да се срещне в Европа, Азия, Северна Америка. Прародителите на актуалните мечки са се появили на планетата преди 10 милиона години. Те са приличали на вълци, само че били много по-едри от тях. В Европа са обитавали пещерни мечки, които са изчезнали преди 12 000 години. В австрийски пещери са открити останките над 30 000 от тези антични животни.

 Навсякъде по света култът към мечката е мощно развъртян -  приписвани са и човешки качества и черти и хората са имали позитивно отношение към нея. Според българските национални вярвания мечката е на границата сред човешката и животинската природа: била в миналото момиче, чиято зла мащеха всеки ден го изпращала на реката да пере черна вълна, до момента в който стане бяла. За да се избави от злочестата си орис, то помолило Господ да му помогне. Той го посъветвал да метне вълната на гърба си и го трансформирал в мечка. Ето за какво животното можело да се изправя и да върви на задните си крайници, а лапите му приличали на човешки ръце. Човек можел да се трансформира в мечка и назад, както и да се ожени за мечка.

 Съвременните кафяви мечки са се появили в Китай преди към 400 000 години. Преди епохи те са били постоянно срещани в цяла Европа,, а на изток местообитанието им достигало до Япония. Днес кафявата мечка е изчезнала в множеството от регионите, където е обитавала преди. В останалите места нейната популация е малобройна. В Западна Европа кафяви мечки могат да се срещнат в Пиринеите, Алпите и Апенините. В скандинавските страни и в горите на Централна Европа, както и в Карпатите, също има кафяви мечки. В Азия те живеят в Турция, северен Ирак и Иран, както и в северен Китай, Корея. В Япония представители на типа се среща на остров Хокайдо. През вековете кафявата мечка е била избивана от ловци поради месото и козината си.

 Мечката е подвластна от местообитанието си – тя има потребност от покоя на дивите гори. В България, мечките в Средна Стара планина, Рила, Пирин и Родопите, са ядрото на Южноевропейската популация на типа. Националните паркове на България оферират най-хубавите условия за живот на мечката у нас и приютяват към 60 животни. Най-дребните по мярка представители на типа живеят в Европа, а най-едрите се срещат в Аляска и в Камчатка. Колкото по на север живеят кафявите мечки, толкоз повече се усилват техните размери. Европейските кафяви мечки тежат от 400 до 480 кг. В централната част на Русия кафявата мечка доближава до 600 кг. Встудените региони те доближават над 700 кг. Към кафявите мечки се отнася и мечката гризли. Най-тежката мечка гризли е тежала 1150 кг. Кафявите мечки са наречени по този начин поради кафявата си гъста четина, само че тя може да е кестенява или толкоз тъмна, че да наподобява съвсем черна. Тя е гъста и много груба на пипане. През пролетта и есента животното сменя козината си, като пролетната промяна на козината продължава доста по-дълго от есенната. Тялото на мечката е солидно и мускулесто. Благодарение на вратните си мускули кафявата мечка може да нанася доста мощни удари. Опашката е дълга към 20 сантиметра, само че не се вижда поради гъстата четина по тялото на животното. Тялото е солидно, с огромна глава. Очите са тъмни и дребни, ушите са дребни и заоблени. Лапите на кафявата мечка са с пет пръста и тя стъпва върху цялата си лапа, когато върви. Предните лапи са с дълги нокти, а на задните й лапи ноктите са по-къси. Дългите нокти на мечката са дълги 10 сантиметра и са със сърповидна форма. Кафявата мечка има мощни зъби, които са 40 на брой.

 Кафявата мечка на процедура е всеядна. Около три четвърти от храната и съставлява растения. Тя се храни с плодове, ядки и разнообразни типове тревисти растения. При липса на задоволително храна кафявата мечка се храни с инсекти или с техните ларви. Тя може също по този начин да се храни с влечуги, гризачи и даже с мърша, в случай че от дни не се е хранила. По-едрите представители на типа от време на време се хранят с копитни бозайници, които ловят от засада. Най-често техни жертви стават елени, диви свине и лосове. Възрастната кафява мечка може с един удар на лапата си да прекърши гръбнака на кон. Мечката обича риба и я лови в реките. Когато сьомгата хвърля хайвера си, кафявите мечки я чакат нагоре по течението на реката, против което рибата плува. В плитките и стеснени сектори на горните потоци за мечката не е мъчно да хване сьомгата. Когато лови рибата, кафявата мечка не помни за агресивното си държание по отношение на други мечки и от време на време край реката стоят до 30 животни, които ловят сьомга. Хищникът се храни също по този начин с мравки, червеи, жаби, както и мед, който изгребва от кошерите на дивите пчели, без да я е боязън, че ще бъде ужилена. Когато откри мърша, тя я затрупва с клони и стои покрай плячката си, с цел да я пази. Ако кафявата мечка не е прекомерно гладна, тя изчаква два-три дни, до момента в който месото омекне задоволително. Кафявите мечки от време на време убиват свои събратя и даже ги изяждат. Същото може да се случи и с дребните мечета. Понякога мечката съумява да отнеме плячката от тигър, вълк или дива котка.

 В природата, а също по този начин и в зоопарка, кафявата мечка боледува рядко. Отбелязани са единични случаи, в които представители на типа боледуват от бяс. Кафявата мечка страда и от разнообразни болести, които се провокират от чревни паразити. Често тя страда и от бълхи и други кожни паразити.

 Кафявата мечка доста обича да играе във вода, по тази причина в зоопарковете се вършат специфични водоеми за тези животни. Тя с лекост може да преплува до 6 километра. Жлъчният мехур на кафявата мечка се употребява в обичайна източна медицина като лекарство от разнообразни заболявания. Животното наподобява много тромаво, само че в действителност може да развие огромна скорост по време на преследването на плячката си. Кафявата мечка може да тича със скорост от 55 километра в час. През зимата мечката изпада в зимен сън. Тя би трябвало да е подготвила организма си за този развой, като му обезпечи задоволително мазнини, с цел да оцелее през студените зимни месеци. Всъщност кафявата мечка спи съвсем половин година. Тя прави бърлогата си на труднодостъпно място, а мястото за зимния си сън приготвя в пещери или измежду скални парчета. Зимната бърлога е постлана с мъх и трева. Въпреки че спи, кафявата мечка е нащрек и елементарно може да бъде събудена. Тогава тя излиза и стартира да си търси ново място за зимен сън. Ако мечката не е натрупала задоволително ресурси от лой за зимата, тя не може да заспи, а обикаля цялата зима, с цел да си търси храна. Тогава тя става доста нападателна.

 Размножителният интервал при кафявите мечки е през май и юни и през това време мъжкарите се бият за женските. Понякога тези борби водят даже до гибел на някой от противниците. Шест месеца след чифтосването женската ражда две дребни, които тежат по 500 грама. Женската ражда мечетата по време на зимния си сън и съумява да придремва, до момента в който се грижи за тях. Тя лежи, до момента в който храни дребните, които излизат от бърлогата напролет, когато към този момент са огромни колкото приблизително едри кучета. По това време те към този момент са в положение да се хранят като възрастни животни. Майката ги учи на ловни умения, както и на това да се крият от едрите хищници. Малките мечета са кротки и послушни и това се употребява от дресьорите на животни, които ги възпитават от ранна възраст. До към 2-годишна възраст мечките съумяват да научат доста трикове. Обикновено след тази възраст кафявата мечка може да бъде рискова, по тази причина дресьорите я заменят с по-млад образец. Мечетата стоят с майка си в продължение на две години. При заплаха те се катерят по дървета и стоят там, до момента в който майка им не им позволи да слязат. Мъжкарят може да убие дребните, с цел да се чифтоса отначало с майка им. Кафявата мечка е със едва развито зрение, само че обонянието им е доста мощно - те усещат месо от към 3 километра разстояние.

 Кафявата мечка рядко атакува хора, само че в случай че е доста гладна, това е допустимо. Ако тя е ранена или някой я разбуди от зимния й сън, тя може да нападне. Женските, които имат мечета, стават нападателни, както и мъжкарите, които не са заспали зимен сън. Те атакуват хора и могат да им нанесат смъртоносни контузии. Съветът на експертите е, в случай че ви нападне кафява мечка, да легнете по лице на земята и да не мърдате. Възможно е тя да приближи муцуната си до главата ви, значимото е да не се движите. В местата, където има мечки, се предлага да ходите по този начин, че да се чува отдалече, и даже да говорите на всеослушание. Много рядко се случва мъжка кафява мечка да се трансформира в стръвница, само че има и такива случаи. Кафявата мечка унищожава пчелини и плодни дървета, по които се катери, с цел да откъсне плодове.

Инфо: www.miau.bg